Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

г а - Намерени са 51 думи от търсенето
графика - мн. графики, ж.1. Само ед. Вид изобразително изкуство, при което се рисува с черти и линии, без бои.2. Отделна рисунка от това изк...
гърбина - мн. гърбини, ж.Разг. Голям, здрав гръб (в 1 и 2 знач.).
гаванка - мн. гаванки, ж.Малък кръгъл дървен съд с похлупак, използван в миналото като солница или за носене на по-суха храна (сирене и под....
гаргара - само ед.Плакнене на гърлото с вода или лекарство, при което течността се задържа в устата и се движи с издишната струя на слаби тл...
гатанка - мн. гатанки, ж.Изречение, израз, които изискват чрез посочените характерни признаци на някой предмет да се назове самият предмет.
гаубица - мн. гаубици, ж.Артилерийско оръдие за стрелба със стръмна траектория.
гергина - мн. гергини, ж.Градинско цвете с едри кичести цветове.
героика - само ед.Съвкупност от проявите на героизъм в едно събитие.
глазура - мн. глазури, ж. Спец.1. Стъкловидно лъскаво вещество, с което се покриват глинени, фаянсови и др. изделия.2. Гъста захарна смес с ...
гликоза - само ед.1. Спец. Органично вещество, съставка на кръвта и енергетичен източник, което се намира в много плодове, в пчелния мед и д...
глогина - мн. глогини, ж.1. Глог.2. Плодът на глога.// същ. умал. глогинка, мн. глогинки, ж.
глухота - само ед.1. Пълна или частична загуба на слуха.2. Прен. Отсъствие на шум, движение, живот.
глъбина - мн. глъбини, ж.Остар. Дълбочина, дълбина; недра.
гнусота - само ед. Това, което предизвиква погнуса, отвращение; гадост, мръсотия.
годявка - мн. годявки, ж.Годеж.
голгота - мн. голготи, ж.1. Само ед. Лобно място, място на мъки и гибел.2. Прен. Мъка, страдание, терзание.
гондола - мн. гондоли, ж.1. Венецианска плоскодънна лодка с издигната предна част, която се управлява с едно гребло.2. Спец. Саморазтоварващ...
гонитба - само ед.1. Гонене, тичане след някого или нещо.2. Преследване на някого, потискане, тормозене; гонение.3. Прен. Стремеж за постига...
горкана - мн. горкани, ж.Разг. Жена за окайване, за съжаление.
горница - мн. горници, ж.1. Горната част на нещо; горнище.2. Парична сума, която е свръх дадена или определена.
страници: 1 2 3
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: